Дяволският мост на река Арда, известен и с турското си име Шейтан кьопрю (Şeytan Köprü) е най-забележителният образец на високото мостово строителство в Родопите. Намира се на север-северозапад от гр. Ардино и отстои на около 10 км от града.
Мостът е част от трасето на стар керванджийски път, пресичащ Родопите от север на юг и свързващ Горнотракийската низина с Беломорието през прохода Маказа.
Изграден е от ломен камък споен с хоросан. Стъпил е върху здрави монолитни гнайсови масиви с хоризонтално слоене. Представлява симетрична композиция от три свода. От южната страна стените слизат гладко до водната повърхност, докато от северната, която е срещу течението на водата, са изградени вълнорези и облекчителни отвори над тях. Пътното платно е с двустранен симетричен надлъжен наклон, с чупка в средата на главния свод. Камъните в петите на сводовете са вероятно от еруптивни скали, а останалите са с местен произход – гнайс и гранитогнайс. Настилката на пътното платно е от смес от ломени и речни камъни. Мостът е дълъг 67 м и широк 3,40 м /ширината на пътното платно е 2,90 м и два парапета с ширина от по 25 см и височина от 40 см/. Височината му над водното ниво в най- високата част е 12 м. Ширината на централния отвор е 18 м, а на страничните – 9 м. И трите отвора, със стрелки съответно 6,35 м и 2,80 м. са дъгови, като над стълбовете са развити облекчителни ниши с радиуси от 1,10 до 1,40 м, преминаващи в правоъгълни отвори с височина от около 1,50 м. Стъпките на сводовете са с размери 1,80 м х 3,50 м. Липсват надписи и/или графити, от които да личи годината на градеж на моста, изключение прави малък гравиран хексагон на един от ключовите камъни на централния и свод, известен като „печатът на Соломон” – символ на майсторство от най-висок клас. Предполага се, че е построен в началото на XVI в. по заповед на деветия султан на Османската империя Селим I ( 1515 – 1520 г.).
Мостът е изграден върху имот, публична държавна собственост от землището на с. Дядовци и върху имот, частна държавна собственост от землището на с. Латинка. Мостът е разположен на 420 м. надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 м. надморска височина.
Обектът има статут на архитектурно-строителна недвижима културна ценност, съгласно § 12, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН), а с Протокол на Комисия за определяне на границите и охранителните режими, утвърден от Министъра на културата (Март 2011 г.), на недвижимата културна ценност „Дяволски мост”` с категория „от национално значение”. С Акт № 984 / 10.05.2011 г. „Дяволският мост над р. Арда” е публична общинска собственост.
Също така мостът попада в Защитена местност, определена със Заповед № РД-552 от 07.05.2003 г. на Министерството на околната среда и водите /МОСВ/, както и в пределите на Защитена зона по Натура – 2000.
Безспорно Дяволският мост е най-представителният, а и най-посещаваният туристически обект на територията на община Ардино. Изображението на Дяволският мост в стилизиран вид е официален герб и емблема на общината. Също така туристическият обект заема важно място и в стратегията на община Ардино за развитието на туризма.
Преди мостът да стане общинска собственост, дейностите по опазване и съхранение на моста и речното корито около моста бяха незадоволителни.
След акта за собственост, който придоби Община Ардино, бяха реализирани няколко проекта с цел опазване и социализиране на недвижимата културна ценност –„Дяволският мост над р.Арда”.
Като най-значим от тях беше проектът „По Дяволския мост – към райските пътеки в Ардино”. Самият проект освен „Дяволския мост” включваше и още три обекта на територията на общината, а имено: „ Орловите скали”, Общински музей-Ардино” и Старата барутчийница”. Проектът беше финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие”2007-2013г. Схема за безвъзмездна финансова помощ BG 161PO001/3.1-03/2010 „Подкрепа за развитието на природни културни и исторически атракции”.
Проектът включваше реставрация, консервация и експониране на обектите. Беше изградена изцяло нова туристическа инфраструктура до самите обекти – пътища, заслони и беседки. Също така на ключови места и до самите обекти бяха поставени множество информационни и упътващи табели.
В рамките на проекта беше организиран и „Риболовен фест”, който в последствие се превърна в традиционен и се провежда всяка година без прекъсване. Самият фестивал включва състезаниe по улов на речна риба и богата културна програма.
Вторият по-значим проект, който беше реализиран е „Ардино и Димотика свързани чрез миналото и бъдещето”(ARDICO). Той беше финансиран по Програма за сътрудничество ИТЕРРЕГ V-A „Гърция-България 2014-2020”, чрез Европейския фонд за регионално развитие и национално съфинансиране от участващите държави.
Проектът включваше реконструкция и рехабилитация на пътя до Дяволският мост, като пътят беше разширен и асфалтиран. Също така беше изграден и паркинг с търговска част със сергии за отдаване под наем. От самия паркинг до моста беше изградена калдъръмена пътека за по – автентичен и естествен вид на пътя към моста. В землището на с. Дядовци бяха изградени и две беседки, които да послужат за отдих на посетителите. Освен дейности за подобряване на туристическата инфраструктура и изграждането на беседки и заслони, се извършиха и дейности по организиране на фестивали в областта на туризма.
През 2021 г. беше организиран и първият „Фестивал на чистите храни от Родопите” в Ардино. В рамките на 3-дневния фестивал бяха представени екологично чисти храни от Родопите. Посетителите имаха възможност да опитат вкуса на традиционни местни ястия, на разнообразни храни и продукти. Самият фестивал беше съпътстван от богата фолклорна програма с участието на любителски художествени състави от страната и чужбина. Общината организира безплатен транспорт за всички желаещи участници във фестивала до Дяволският мост, с цел популяризирането на обекта.
От месец юни 2017 г. беше въведена такса за посещение на туристическите обекти на територията наа Община Ардино, в това число и Дяволският мост над р. Арда. Това осигури нови работни места за служители, заети с поддръжка на забележителностите и събиране на такси. Реализираните приходи се ползват за подобряване на инфраструктурата и достъпа до обектите и дават точна информация за броя на посетителите.
През последните години общинското ръководство полага огромни усилия за превръщането на Ардино в предпочитана туристическа дестинация, като в резултат на това Дяволският мост вече е един от най-посещаваните обекти в цялата област Кърджали.
Участието в множество ежегодни туристически изложения подпомага рекламата на забележителностите в региона.
По инициатива на кмета на Община Ардино започна процедура по включване на Дяволският мост в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Подготовка на документи за вписване на Дяволския мост и поречието на р. Арда (попадащо в Защитена зона „Родопи-Средни“) в Индикативната листа за културно и природно наследство на Република България бе извършена на основание възлагане от Община Ардино към арх. Иван Колев.
За събиране и анализиране на налични архивни данни бе проведена комуникация с Министерство на културата, Национален институт за недвижимо културно наследство, Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – гр. Смолян, Регионален исторически музей, гр. Кърджали, Държавна агенция Архиви – Смолян, Държавна агенция Архиви – Кърджали. Посочените институции предадоха на Община Ардино изключително ценни архивни материали свързани с Дяволския мост и неговото състояние през годините.
Проведени бяха разговори с автори на проектите за консервация и реставрация на Дяволския мост от 1974 г. и 2010 г, с което бе изяснено какво е било състоянието на обекта преди неговата реставрация, както и какви точно намеси са извършвани.
Беше извършен преглед на наличната научна и специализирана литература за каменни мостове в България, изследвания за нематериално културно наследство свързано с моста и др. Обектът бе анализиран на база историческия и архитектурен контекст на приблизително 100 каменни моста в рамките на днешните области Смолян и Кърджали. Направен е преглед на мостовете световно наследство, техните характеристики и значимост, както и на мостове включени в индикативните листи на отделни държави.
Беше направен оглед на моста, неговата прилежаща територията и оригиналния каменен път, който е свързвал селата Дядовци и Латинка през р. Арда. Беше изготвена подробна фото-документация на обекта.
При подготовка на формуляра за кандидатстване за вписване в Индикативната листа на световно наследство на Република България бяха подбрани три критерия за значимост:
Критерий v – изключителен пример на взаимодействие на човека с природната среда, свързан със строителството на отлично съхранени и днес каменни мостове в Родопите;
Критерий vi – изключителен пример на традиционни идеи и вярвания, свързани с легендите за строежа на мостове в Родопите и България;
Критерий x – територия на местообитания на редки и защитени биологични видове, включително местния ендемит Родопски силивряк.
Така подбраните критерии определят и концепцията за кандидатстване за вписване като смесен обект на природното и културно наследство.
Териториалният обхват предложен за кандидатстване включва съществуващите територии на защитени обекти и не предвижда увеличаване на зони, промяна на режими или др. намеси, които да изискват актуализиране на действащи статути и режими.
Като продължение на номинацията и желание за изследване в дълбочина на каменните мостове като недвижими културни ценности, Община Ардино партнира и в проект „Историческите каменни мостове в Родопите – съвременни методи за представяне и опазване“.
Автор: Танер Чобанов – уредник на Общински музей, гр Ардино
