Недвижими културни ценности
В нашето проучване сме локализирали приблизително 140 моста в областите Смолян и Кърджали. От тези 140, повече от половината са без статут на недвижими културни ценности.
В предоставения ни от Националния институт за недвижимо културно наследство списък на недвижими културни ценности в областите Смолян и Кърджали е видно, че общият брой НКЦ е 72. Липсата на статут на културни ценности на останалите каменните мостове не означава автоматично, че те са застрашени от разрушаване, но намалява вероятността за тяхното качествено опазване.
В списъка на паметниците на културата липсват значими обекти като Върбински мост, мостът край с. Ловци, трисводестият мост в Рудозем, мостът в Средногорци. Някои населени места, в които има по няколко моста, въобще не са включени. Такива са Златоград, Мадан, Неделино, Славейно, Бял извор.
От посочените 72 обекта културни ценности, само 23 имат постоянен статут по реда на актуалния закон, а останалите са с временен режим за опазване. За десетина от тези мостове, в архива на НИНКН има налична документация, включваща архитектурно заснемане и фото-документация. Останалите присъстват с няколко снимки и кратко описание. Липсват актуални проучвания за всички обекти с цялостен поглед върху тяхното състояние и автентичност.
Единствено Дяволският мост е получил статут по реда на актуалния Закон за културното наследство (макар и преди влизането в сила на Наредба № Н-12/2012 г. , сега Наредба №3/2019 г. , която изисква подробно проучване на всеки един обект.) Той е и единственият с категория „национално значение“.
Нашето мнение е, че следва да се проведе цялостна акция по актуализиране на статута на каменните мостове, която би могла да е част от териториална програма или тематично изследване. Това са обекти, които в повечето случаи са застрашени, както поради природните стихии, така и поради непоследователна поддръжка. Не бива да се забравя и това, че поради липсата на съвременна практика в изграждането им, то и тяхната евентуална добра консервация и реставрация е под въпрос.
Автентичност
Характерно за мостовете е, че те съхраняват основната си функция почти до момента на своето физическо разрушение. Поради тази причина не сме посочили мостове с ниска степен на автентичност, а само такива със „висока“, „средна“ и „разрушени“.
Мостовете с висока степен на автентичност са съхранили своята конструкция, наклон, калдъръм, парапет, вид движение, функция. Мостовете със средна степен на автентичност са получили изменения с настроена конструкция, подменена пътната настилка, нови парапети, но са съхранили основната си конструкция и сводове, както и функция.
Най-често срещаното решение за увеличаване на пътното платно на съществуващи каменни мостове и ползване за съвременен транспорт е изпълнението на стоманобетонови пътни плочи. Съществуващите наклони на каменните мостове се изравняват чрез задигане в двата края с каменен зид и изпълнение на стоманобетонови плочи, конзолно излизащи от двете страни на моста (като при мостовете в гр. Рудозем, с. Арда и др.). В повечето случаи намесата по надзиждане е ясно видима над оригиналната конструкция – в тези зони каменният градеж се отличава по цвят и вид; видима е и разделителната права линия, оформена между старо и ново. Понякога разширението на мостовете се изпълнява и чрез увеличаване на общата широчина, чрез дублиране с нова бетонова или друга конструкция (с. Средногорци, с. Бориково). Почти всички стоманобетонови плочи са в лошо състояние, най-вече в пешеходната си част. Наблюдава се разпад на бетона и оголени стоманени елементи. Подобни гледки няма как да не доведат до общото заключение, че автентичните каменни структури са много по-качествени и дълготрайни от съвременните стоманобетонови намеси.
На мостове в населени места и извънселищни, които се ползват усилено, през XX-ти започват да се поставят парапети. В оригиналния си вид мостовете са имали много ниски или въобще не са имали парапети. От направеното проучване се вижда, че голяма част от направените парапети са метални и дървени. Срещат се и някои по-редки решения включващи стоманобетонови колони с ажурна метална част между тях (Златоград, Неделино), както и плътен зид до 40 см с ажурна дървена част над него (Могилица). На Дяволския мост е изпълнен нов каменен парапет, по-висок от оригиналния, който едновременно съхранява автентичната изцяло каменна структура, но и защитава посетителите му. В с. Петково на няколко моста са изпълнени изцяло бетонови ниски парапети.
Най-често срещаното решение за увеличаване на пътното платно на съществуващи каменни мостове и ползване за съвременен транспорт е изпълнението на стоманобетонови пътни плочи. Съществуващите наклони на каменните мостове се изравняват чрез задигане в двата края с каменен зид и изпълнение на стоманобетонови плочи, конзолно излизащи от двете страни на моста (като при мостовете в гр. Рудозем, с. Арда и др.). В повечето случаи намесата по надзиждане е ясно видима над оригиналната конструкция – в тези зони каменният градеж се отличава по цвят и вид; видима е и разделителната права линия, оформена между старо и ново. Понякога разширението на мостовете се изпълнява и чрез увеличаване на общата широчина, чрез дублиране с нова бетонова или друга конструкция (с. Средногорци, с. Бориково). Почти всички стоманобетонови плочи са в лошо състояние, най-вече в пешеходната си част. Наблюдава се разпад на бетона и оголени стоманени елементи. Подобни гледки няма как да не доведат до общото заключение, че автентичните каменни структури са много по-качествени и дълготрайни от съвременните стоманобетонови намеси.
Физическо състояние
Както всички обекти на строителството и конструктивните материали на мостовете намаляват носимоспособността си с времето. Все пак, с редовното им наблюдение и оценка на щетите при ежегодните цикли на наводнение, замръзване и изсушаване, някои инциденти биха могли да се предотвратят.
За мостовете, които днес се ползват за автомобилно движение, мониторингът и поддръжката са изключително важни поради най-малко три причини. Първо, почти всички те са претърпели монтаж на нов слой от стоманобетонова плоча, излизаща конзолно над двете страни на моста. Второ, при монтажа на тази плоча, пътното платно се изравнява с натрупване на допълнителен слой каменен градеж в краищата. Трето, тези мостове понасят товари от автомобили и товарни коли, които не са били предвидени при оригиналното им изграждане. Те трябва да са предмет на мониторинг, анализ и изпитване на техните актуални свойства, т.е. да се потвърди, че функционирането им е безопасно и не застрашава човешки живот.
По времето, в което изпълнявахме настоящия проект, един от мостовете, включен в проучването, разположен близо до Ягодинската пещера, бе унищожен от буйните води, следствие на обилни дъждове. Неговото състояние е било документирано като рисково, но не са взети навременни мерки.
Износването на хоросана е често забелязван проблем при каменните мостове. Това унищожение на външния слой е характерно и има своята строителна логика. Износването на оригиналния варопясъчен хоросан не е толкова опасно, колкото съвременните намеси с цимент и бетон. При строежа на мостове в миналото се е ползвал хоросан съдържащ гасена вар, пясък, глина. Такъв вид материал изисква поддръжка и редовно обновяване. Това е било нормална практика, която хората са били длъжни да извършват. Челните каменни блокове на мостовете са изпълнявани от най-здравите местни скали. Те са били по-корави от хоросана, поради което при навлизане на влага в зида, тя е излизала през „дишащата“ структура на хоросана и съответно е разрушавала външния му слой. В този процес каменните блокове запазвали своята цялост, а хоросанът е бил „жертван“. Тъй като е по-лесно възстановим, хоросанът периодично се полагал във фугите между камъните. В ново време (от края на XIX век до днес) тази практика на поддръжка продължава, но с нови строителни материали. Един от най-често срещаните материали е циментът. Той до голяма степен е неподходящ за каменните зидове поради своите физични и химични свойства. Решението на този проблем е да не се префугира с циментови смеси, а всички вече изпълнени циментови фугировки следва се отстранят от специалисти и префугират с доказано съвместим материал.
Същото се отнася и за по-сериозните цялостни измазвания на каменните зидове с циментова мазилка. В част от проучените обекти се забеляза, че мостове са цялостно измазани, след което в новата циментова мазилка е грубо издълбана фуга, която да имитира стройна каменна зидария. Търсеният ефект е старите мостове да заприличат на мостовете от началото на XX-ти век, но вместо това се създава опасност за тяхното опазване. Би следвало да се извърши цялостен анализ на ползваните смеси и да се пристъпи към премахване на циментовите мазилки и възстановяване на оригиналния външен вид на тези мостове.
Препоръки
От направените проучвания и наблюдения на извършваните през годините намеси, считаме, че има ясни тенденции в поддръжката на каменни мостове, които следва да се изменят, ако искаме да ги съхраним.
Препоръчваме
1. Третиране на всички исторически каменни мостове като обекти на недвижимото културно наследство, независимо от това дали притежават статут по Закона за културното наследство.
2. Актуализиране на регистъра на недвижимите културни ценности в частта каменни мостове. Изследване на потенциални нови обекти за включване.
3. Изследване на възможността за създаване на групов сериен обект на недвижимото културното наследство – „Исторически каменни мостове в Родопите“, който да обхване мостовете в областите Кърджали, Смолян, Пазарджик и Благоевград.
4. Обвързване на значимостта на каменните мостове с нематериалното културно наследство и техния исторически наднационален контекст. Обвързване на ценността на каменните мостове с тяхната природна и урбанистична рамка. Създаване на нужните предписания за опазване, които да позволят историческите мостове да съхранят композиционната си роля в съвременния контекст.
5. Издаване на актове за собственост на всички обекти и отделянето им в собствени урегулирани поземлени имоти, с което да се създадат условия за делегирана отговорност и регулирана редовна поддръжка.
6. Приемане на План за мониторинг на обектите, който да е отговорност на подходящи държавни и/или местни институции.
7. Подробно изследване, анализиране и документиране на състоянието на всички исторически каменни мостове в страната съгласно изискванията на Закона за културното наследство и Наредба № 4 от 21 декември 2016 г на Министерство на културата и Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
8. Изработка на инвестиционни проекти за реставрация и адаптация съгласно изискванията на Закона за културното наследство и Наредба № 4 от 21 декември 2016 г на Министерство на културата и Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Задължително включване на част, в която да са описани методите за поддръжка в годините след изпълнение на инвестиционния проект.
9. Включване на местните общности във вземането на решения и публичност на всички намеси по исторически каменни мостове.
10. Осигуряване на условия за предаване на знания и технология за консервация и реставрация на историческите каменни мостове. Провеждане на регулярни семинари на национално и международно ниво, в които да вземат участие проектанти, изпълнители и отговорни институции.
11. Съхранение на типологичните характеристики на историческите каменни мостове, чрез използване на традиционни строителни техники и материали.
12. Изследване на възможностите за премахване на неподходящи намеси, които имат негативен ефект върху каменните мостове – неподходящи съвременни материали, елементи и др.
13. Използване на съвременни недеструктивни методи за изследване и анализ на състоянието на мостовете.
14. Редовно почистване на речните корита от големи паднали дървета и други потенциално опасни елементи.
15. Съхранение и възстановяване на оригиналните калдъръми на пешеходните мостове след подробен анализ на оригиналното оформление и материал.
Не препоръчаме
1. Дългосрочната липса на мониторинг, поддръжка на каменни мостове и техните елементи, дори и такива претърпели намеси по консервация и реставрация.
2. Извършване на намеси по мостовете без консултация с експерти в сферата на историческа архитектура и конструкции в България. Извършване на намеси по мостовете без предварителен анализ и подробно документиране на актуалното състояние.
3. Изпълнение на ремонти и реставрации от строителни фирми и работници без нужния опит в сферата на историческа архитектура и конструкции в България.
4. Извършване на фугировки или измазвания със сив цимент, както и всякакви намеси, които препятстват естественото преминаване на влага през оригиналната конструкцията.
5. Експериментиране с нови и недоказани строителни смеси и материали.
6. Използване на деструктивни методи за анализ на състоянието, които биха нарушили целостта и автентичността на каменните мостове.
7. Промяна на архитектурната характеристика на мостовете чрез използване на псевдоисторически елементи, които не отговарят на периода на съответния каменен мост.
8. Използване на неподходящи съвременни настилки за пешеходните мостове, като например асфалт, каменни павета, цепени каменни плочи, както и използването на циментови фуги.
9. Изпълнение на хоросани в каменни мостове, които са били оригинално изградени от суха каменна зидария.
10. Значими промени в средата на каменните мостове, които унищожават историческия им контекст.
автор: арх. Иван Колев