Архивни данни

Мостовете в настоящото изследване попадат изцяло в периода на Османската империя в България. Това е изяснено от съхранените данни за техния строеж, надписи по тях, както и по типологично сравнение с подобни обекти в съседните държави, които също са били част от империята.  Важно е да се отбележи, че за много малко имат документално доказана дата на строеж. В своите проучвания Александър Антонов посочва следните датирани мостове – Бейски мост в Смолян (1719-1720), мостът край с. Ненково (1780-1781 г.), Юртенски мост в с. Петково (1807 г.), мост при училището в Широка лъка (1855 г.), Узунски мост в с. Петково (1869 г.), Гърбавия мост под с. Соколовци (1887 г.).

Вероятно за строежа на по-малки мостове не се е изисквало разрешение от султан, а само от местната администрация на империята.

Някои ранни изследвания след Освобождението хвърлят светлина върху начина на градеж и поддръжка на мостовете. Поради близостта на авторите до периода на изграждане на мостовете, считаме тези изследвания за изключително ценни.

Известния изследовател на Родопите Стою Шишков посочва в статията „Обичаи – Взаимни спомагания в Родопите“ (сп. „Родопски напредък“, 1905), че всички важни обществени и частни здания, които изискват тежка и дълга работа, са се извършвали чрез взаимната помощ на общността, която може да включва семейство, село или група села:

„По такъвъ начинъ сградите въ Родопитѣ струватъ много евтино, защото не само че всичкиятъ строителенъ материялъ даромъ съ межии е доставенъ, но и храната на работницитѣ е даромъ отъ населението, което доброволно е събрало помежду си и надницитѣ, що трѣбва да се платятъ.“

Много точно описание се дава и на самите мостове:

„Прѣзъ рѣкитѣ обикновено се строятъ каменни сводови мостове съ хоросанъ. Тѣ сѫ тѣсни, едва ли най-голѣмата имъ широчина на нѣкои достига до два метра и половина. Прѣдпазителите – пармаклъци – отъ странитѣ имъ не всѣкога се поставятъ. Нискитѣ мостове и тия на малкитѣ води всѣкѫдѣ сѫ почти безъ такива. Мѣстото на мостъ се избира въ най-тѣсната частъ на рѣката и при това камъкъ да е, за да бѫдатъ основитѣ му на здраво мѣсто. Въ такива случаи често пѫти пѫтят прави обиколка по нѣколко стотина метра, па дори и нѣколко километра, само заради мостътъ.“

Относно начина на изграждане и поддръжка, тук е редно да споменем и описаното в труда на Димитър Маринов „Българско обичайно право“ (издадена първо 1894 г., ново издание на БАН 1996 г.). В него се посочват видовете мостове, тяхната функция и начин на поддръжка. Димитър Маринов пише: „Да се прави мост, чешма или кладенец, в народа се счита като дело богоугодно и душеспасително, и построяването на мостове, мостлета е можело да изходатайства опрощение на известни грехове.“

Пионери в систематичното документиране и изследване на сводовите каменни мостове в Родопите са експедициите РОДМОСТ, които се извършват от ННЕК-ЮНЕСКО. Проучвателските екипи работят през 70-те и 80-те години и включват архитекти, инженери, геолози и други специалисти, които изграждат основата на днешното знание за тези мостове. В работата си те изготвят архитектурни заснемания, фото-документация и подробни описания на множество мостове по р. Арда, р. Чая, р. Малка Арда, р. Лъджа и др. Членовете на екипите провеждат интервюта с местни хора, които и до днес са най-достоверен източник за историята на мостовете.

През 1978 г. Иван Балкански, бивш директор на Регионалния исторически музей в гр. Кърджали, издава своите изследвания „Стари мостове в Кърджалийски окръг“. Книгата е важна с това, че за пръв път се прави публикация посветена на каменните мостове в региона и включва архитектурни заснемания и фотографии на няколко обекта.

През 1984 г. е издадена книгата на Ива Любенова „Старите мостове в България“. В книгата са посочени някои принципни положения при строежа на каменни мостове, исторически преглед на по-известни световни примери и описания на известни български примери, включително много обекти от Родопите.

Най-пълен и подробен е трудът на историка Александър Антонов, който провежда дългогодишни изследвания, частично публикувани в книгата „Каменни мостове в България – XV-XX век“ през 2018 г. Там са включени почти всички мостове разгледани в нашето проучване.

Важно от гледна точка на по-големия контекст, в който се изграждат този тип мостове, е енциклопедичното изследване на Джевдет Чулпан „Турски каменни мостове: От Средновековието до края на османския период“. В книгата са разгледани някои от най-големите каменни мостове в рамките на Османската империя, включително много български.

Интересна за нашето проучване бяха и множество статии на гръцки автори, които разглеждат каменни мостове от гръцката част на Родопите. Тъй като каменните мостове не могат да се разглеждат само като българско наследство, а са споделена култура на всички народи населяващи днешните Родопи, то обвързването на международните проучвания следва да е важна бъдеща цел за успешно опазване на обектите.